8 СОУ "Васил Левски"

Състезания

Състезания в 8 СОУ

Ученически стихотворения и есета, наградени в рамките на вътрешноучилищния  литературен конкурс, посветен на Патронния празник на 8 СОУ “Васил Левски” – учебна 2010/2011г.

Васил Левски

Във време тъмно,

във време страшно

родът ни български

под робство бил.

В години на страдания

се родило карловско предание

за човек,що идеала не предава

и родината си защитава.

Сърцето на Апостола е лъвско,

словото му пламенно и дръзко

зове народа за освобождение

и да се жертва в знак на преклонение,

за своята една родина,

свещена майка най-любима.

 

Александра Димитрова - ученичка от 5а клас

 

ВАСИЛ ЛЕВСКИ

В Карлово се е родил,

кръстен е с любов Васил.

Дякона работещ в манастира,

тръгва по света широк,

неговият път не спира

и след лъвския му скок.

Намерил се в своето расо,

разпънат на кръст,

кръста поема с вълнение дръзко

в делото свято се впуска със сърцето лъвско.

На път бе Левски

И нищо не бе за него опасно,

Във всяко сърце си направи пътека,

във всяко огнище той искра запали,

невиждана храброст разбуди в човека.

Нищо не ще преломи свободата.

Никоя буря не би ни сразила.

Щом като носим от Левски в сърцата,

искрица обич,честност и сила.

 

Антония Кирилова - ученичка от 5а клас

 

Васил Левски

най-великият българин на всички времена

Образът на Васил Левски е най-светлият в българската история.Няма човек,който да се е докоснал до живота и делото на Апостола, и да не е останал възхитен.Неговият живот е доказателство за това как човек сам избира съдбата си и я управлява.
Той не се е страхувал от Бог, като е изоставил расото, защото е знаел,че друга е Божията Воля.

Той чувствал, че ще осъществи Божията промисъл не чрез молитва, а чрез действия, вън от манастира.
Подобна на библейските апостоли той обхождал родината ни и е проповядвал идеята за Свобода.
Няма в нашето минало друга историческа личност, която тъй много да се доближава до светците. Освен с действия, слава, той се превърна и в най-ярката българска  звезда - чрез своята саможертва.

 

Инес Надир Булахбал 5a клас

 

Левски - най-великият българин на всички времена

Васил Иванов Кунчев е роден през 1837 година в град Карлово. Когато отрасва, става дякон в манастира, но скоро осъзнава своята мисия , че от духовната обител не може да помогне  на своето поробено отечество , затова захвърля расото и поема страшния път на борбата . Срещу аскетичните средновековни догми на църквата  се изправя  новият, хуманистичен  мироглед на пробудилите се за нов живот  народни маси.

Поемането пътя на борбата от политически вълрос става нравствено задължение на човека. Левски е изражение на една сила , излязла из цели векове  страдания , из цял океан унижения. Девет години кръстосва страната и обсипва градове и села с раволюционни комитети, подготвяйки народа за съдбовния  ден. Обикновените хора стават  съпричастни  към общото дело. Богатите дават пари за оръжие , сиромасите леят куршуми , учените дават съвети , момите шият знамена... А Левски е смел до безумие, хладнокръвен , родолюбив – патриот, излязъл от средите на народа и останал докрай верен на народните идеали, готов на саможертва,

Неведнъж е  преминал премеждия, но със здравия си разум и  хладнокръвие е вървял напред.

През 1873 година е предаден и заловен край село Къкрина. Турците напразно разпитват, но Левски не издава никого. Полумъртъв, увисва на бесилото в една мразовита сутрин на 18.02.1873 година, за да остане безсмъртен завинаги.

Така Левски се нарежда сред най-великите синове на човечеството, а бесилото се превръща символ, добива светостта на Христовия кръст, става връх, през който минава най-прекият път към безсмъртието.

Днес всеки българин живее с идеалите, завещани от Апостола, за ,,чиста и свята република’’, за свобода и човешки правдини, за преклонение пред идеалите на България, защото са свещени.

Левски се превръша в най-високия връх на нашата национална революция. Дори само Левски да беше родила борбата за национално освобождение,  пак щяхме да имаме достатъчно основание да се гордеем, че сме българи.

Изабел Рангелова -11 клас

 

Васил Левски - най-великият българин на всички времена

България - нашата родина, нашата майка. Това е България днес - модерна и просперираща държава.

Но на кого дължим това? На  нашите смели предци, великите българи. На онези борци, посветили живота си на отечеството.

При мисълта за „велики българи” в съзнанието на всеки един от нас обаче неизменно изниква едно име-Васил Левски. Име, будещо чувство за гордост -  гордостта да се наречеш “българин”. Име, каращо ни да се откъснем за секунда от напрегнатото ежедневие (обсебено от мисли за пари и материални придобивки) и да се замислим, да оценим и да се насладим на свободата. За нас днес тя е даденост. Ние сме родени и живеем свободни. Робството ни е чуждо. Отдавна сме забравили тежестта на оковите. Но не трябва да забравяме за саможертвата на нашите предци - хората като Левски, за които свободата е безценна. Героите, които са били готови да платят за нея със своя живот и живота на тези, които обичат.

Такъв е бил Апостола на нашата свобода. Смел, решителен и готов на всичко, за да сбъдне мечтата си - да види България свободна. Левски съчетава в себе си качества, неприсъщи за друг национален герой; качества, превърнали го в светец. Той е бил искрата, поддържаща жив огъня в сърцата на българите , уморени от робството. Един човек с главно „Ч”. Неговата основна цел е била да събуди сънародниците ни. Да ги отърси от робското им съществуване  и да им „даде” живот. Да ги накара да поискат и да повярват в една „луда” мечта – свободна България. Изобретателен и храбър, той се справя сякаш с помощта на невидима сила със страха  на народа; надмогва времето с пророческите си прозрения за бъдещето. За него великата цел оправдава средствата и той вижда своя път напред – кървав път, но на неговия край е мечтаната свобода. Любовта на хилядите свободолюбиви   българи  и надеждата   им   са храната за душата му. Една светла душа!
Паметници, улици, училища, носещи неговото име, днес са тук, за да ни напомнят за него, да не позволят на сивия делник, да изтрие спомена за най-великия българин.

За този, който направи реална мечтата на хиляди.

За този, който даде причина на сънародниците си да вдигнат глава без страх и да се нарекат българи без срам.

За този, който се бори до края, до самата смърт!
За нас днес е ясно, че 19 февруари е бил само краят на неговия земен живот и началото на неговото безсмъртие. Покланяме се пред светлата му памет!...

Вероника Попова - 11 клас

 

Васил Левски - най-великият българин

Васил Иванов Кунчев - Левски, личност, здраво стъпила върху гранита на безсмъртието, все още не е намерил свое подобие. Левски - име, което никога няма да се изтрие от историята на България, Левски- символ, който олицетворява човешкия идеал, свобода и равенство.

Силният характер, будният ум, несломимият дух и неизмеримата му смелост са го направили безсмъртен.

Животът и делото на Апостола многократно са описвани и изследвани от български и чужди автори и въпреки всичко, неговият образ не е изграден напълно. Загадка си остава онзи порив на Апостола, който го кара да остави близките си, да напусне смирения живот на човека - роб и да се издигне като символ на свободата.

Природата рядко влага в един човек много добродетели, рядко храбрите и дръзките са и най-благородни, още по-рядко най- властните са и най-безкористни, даровитите - най-скромни. А  у Левски всички тези големи качества са  събрани в едно неповторимо светло съзвучие. В него са еднакво застъпени душевната мекота с революционната твърдост, мечтателят - с човека на делото, способността да води другите със смирението на мъдрец.Взискателен е към другите, но най- много към себе си.

Днес ние забравихме, че благодарността към Апостола, е благодарност към живота, защото на- дали без Левски българският народ е щял да достигне национално освобождение. Днес ние забравихме, че Левски е най- големият българин, а неговото име стана символ на нравствена сила и чистота, превърна се в оплодяващо начало и причастие за всеки от нас.

Ребека Рашева 12”А” клас

---