8 СОУ "Васил Левски"

Страница 1 / брой 1

Ден на народните будители

Първи ноември се чества като Ден на народните будители. Празникът е посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение и всички тези, които са съхранили през вековете духовните ценности на нацията.

Този ден се отбелязва за първи път в Пловдив през 1909 г. На 13 декември 1922 година ХІХ Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците, съгласно който: “Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи ….. Да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското национално и просветно културно възмогване и преуспяване …”. Предложението за промяната е направено от Правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски.

От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. е забранен.

След дълго прекъсване със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. 1 ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов.

Сега 1 ноември изглежда изкуствено свързан с будителите и се приема по-скоро като сакрална идея за българщината, отколкото като "материално" свързан с конкретни носители. Съвсем не е така обаче. Според стила на календара, който е бил в сила през 1922 г., 1 ноември е бил денят на най-великия светец на българската земя - преподобния Йоан Рилски (ок. 876-946), съвременник на царете Борис I, Симеон I и Петър I.

Цел на честването на 1 ноември е да се прослави делото на Свети Иван Рилски, на светите братя Кирил и Методий, на Йоан Екзарх, на Патриарх Евтимий, на героите от Българското Възраждане - Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Георги Раковски, Петър Берон, Любен Каравелов, на Васил Левски, на Христо Ботев, на Григор Пърличев, на стружките братя Миладинови, на книжари и издатели, на хора на перото и книгата, на мислители и вдъхновители на ценностите на българската национална революция, на българското прераждане от етнос в нация, от средновековни хора в модерни граждани.

| 2 | 3 | 4 | | 6 | | 7