8 СОУ "Васил Левски"

Страница 2 / брой 1

Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент, българите се вглеждат в делата на онези, които, в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа.

През многовековната българска история, за около 7 века, българският народ е бил под чуждо владичество – 2 века под това на византийците и 5 века - под това на османските турци. В тези времена били заличени много български родове, много исторически извори, многовековни завоевания на българската култура...

И все пак, България успява да оцелее и отново да се появи със собственото си име на политико-географската карта на Европа. Този факт се дължи на дейността на многобройните дейци на словото, на онези творци, които успяха да пренесат мъждукащия въглен на българския национален дух през вековете.

Далеч преди официалното обявяване на този празник със закон, българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята памет.
На този ден, България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които създадоха Българското Възраждане. Всъщност, будителска дейност в българските земи може да бъде открита още в дълбока Древност. Още Орфей е казал, че трябва да опознаем себе си, за да опознаем същността на боговете. А тракиецът Спартак е съумял да вдигне на въстание гладиаторите и робите в Римската империя. И с тази своя армия от гладиатори да унищожи осем римски легиона.

През Средновековието, княз Борис I – Михаил унищожил 52 болярски рода (от които – 50 на древните българи и само 2 – славянски!), за да покръсти българския народ и, за да може, по-късно, България да даде култура на голяма част от славянския свят. Неговият син – цар Симеон I Велики – създаде "Златния век" на българската култура. По време на неговото управление процъфтяват книжнината, архитектурата и изкуствата. Разбира се, не бива да пропускаме делото на т. н. "свети Седмочисленици" – това са братята Константин Философ – Кирил и Методий, както техните ученици – Горазд, Сава, Ангеларий, Наум и Климент (последният е автор на азбуката, наречена на името на неговия Учител – кирилицата). Без тях, Златният век би бил невъзможен.

Нашите средновековни предци вярвали, че "Голи са, без книги, всички народи! А  цитат на надписа върху колона на хан Омуртаг гласи: "Човек и добре да живее, умира. И друг се ражда. И нека родените по-късно помнят!" Ние сме родени по-късно. Други ще се родят още по-късно. Нека помним!

Нека сега се пренесем в епохата на Българското Възраждане!
За разлика от Западноевропейското Възраждане, което беше опит за връщане към ценностите на гръко-римската цивилизация (здрав и красив дух – в здраво и красиво тяло), при нас, народните будители търсеха пътища, водещи към победата над невежеството.

| 2 | 3 | 4 | | 6 | | 7