8 СОУ "Васил Левски"

Страница 3 / брой 1

Нашето Възраждане не е нито опит за припомняне на нечии чужди идеи, нито опит за хуманизиране на човешкия дух. Ние не се опитвахме да възстановим нещо, което е вън от нас, нямахме необходимост от идеите на Платон и на Аристотел, защото си имахме идеите на Орфей, на Иван Рилски, на Йоан Екзарх, на Черноризец Храбър, на презвитер Козма и на всички знайни и незнайни старобългарски книжовници. Опитвахме се да отстояваме своето собствено минало величие.
Но защо наричаме борците за просвета с термина "будители"? 
Защото те "събуждат народа", за да може да види той деня, да види светлината на Слънцето. Целта на "събуждането" е не само някой да бъде събуден от сън или от незнание, но, след като бъде събуден, той да се впрегне на работа, да се роди в душата му желание да промени себе си, да промени и битието си, да сътвори утрешната история...

Паисий Хилендарски, родоначалникът на българската освободителна идеология, разбуди българския народ от неговия вековен робски сън. Неговото дело бе продължено от хората, взели участие в процесите, свързани с църковната борба, с просветното и с научното дело, с революционната борба, с литературата, с дарителството...

И кой, ако не – Църквата - спомага най-много за разпространението на знанията, за запазването на българския език, на българщината, както и - за по-дълбокото разбиране на философията на историята - не като култура на войната, а като култура на мира?

Днешният ден е преход между миналото и бъдещето. Затова е добре да го има този свят ден на почит към знайни и незнайни радетели на духа, на словото и на свободата, към онези заслужили българи, които през вековете са допринесли за запазване и издигане на българщината и на българската нация. Така България поставя в историческия си календар, редом с 24 май още един празник на духовността. Празнуването на Първи ноември е израз на идеята, с която отбелязваме Деня на светите братя Кирил и Методий. Тя е продължение и развитие на 24 май, разширяване на неговия дълбок исторически смисъл, защото включва освен стотиците достойни люде на перото и онези непокорни, горди българи, които учеха как се обича България и как се мре за нея. На този ден ние най-добре съзнаваме, че българската държава често е била силна, но тя е станала велика, когато редом с крепостите са се съградили и книжовните школи.

Днес по-добре от всякога, от дистанцията на изминалите векове и изправени пред нови национални изпитания, разбираме пророческите думи на Васил Друмев: "Един народ, който има съзнание, култура, писменост, наука, непременно ще има светла и трайна бъднина!"

За съжаление, не е възможно да бъдат изброени всички народни будители. В този празничен ден, трябва да се сетим и за всички незнайни будители. Трябва да отдадем признателността си и на днешните будители, защото признанието на цялостната им дейност не трябва да идва след векове.
Възниква въпросът: Нужни ли са, в днешно време, нови народни будители? 
Винаги са нужни велики личности, които да спомогнат за реализирането на националните идеали на един народ. А българският национален идеал от Възраждането, все още, не е осъществен.

Отговорността пред утрешния ден е както лична – на всеки един от нас, така и – национална – на цялата българска нация. Нека благодарим на всички знайни и незнайни, минали и настоящи народни будители за идеята, която са ни завещали, а именно – че будността е важна предпоставка за едно по-добро бъдеще – лично и общонародно.

| 2 | 3 | 4 | | 6 | | 7